Шаде: Трудно се научих на сценично поведение

Тя е британка с нигерийски корени. И за финал с диамантени албуми. Феновете й вече са свикнали да изчезва и да се появява през година. На какъв етап е в момента? Шаде не обича интервютата, но все пак се изповяда пред полското издание http://zwierciadlo.pl.

Наскоро се обидихте на журналисти, които постоянно ви задаваха въпроса: „Защо между албумите и турнетата ви има толкова дълги паузи и какво се случва през това време в живота ви?“. Ще попитаме по друг начин. Знаем, че отново сте взела дъщеря си Ила на своите концерти. Преди десет години тя беше толкова малка, че я слагахте да спи преди старта на шоуто. Сега е тийнейджърка и за първи път тя ви видя на сцената. Каква беше реакцията й?

Слязох от сцената и видях, че плаче. Знам, че беше страшно развълнувана и е изпитала огромна емоция.

Все още ли живеете далеч от Лондон в своята ферма?

Да, знам, че всички си представят, че се скитам самотна из селото като Джейн Еър. Но това не е така. Около мен винаги има шум и много хора. Непрестанно нещо се случва. Някой скоро ме попита за най-лудото нещо, което съм правила през живота си. Аз отговорих: „Ако разбереш отговора на въпроса, ще трябва да те убия“ (смее се).

Старая се винаги да съм с любимите си хора. Наскоро бях с моя кръщелник, дъщеря ми и приятели на концерта на Бионсе. Обожавам я! С Ила бяхме и в Бирмингам на страхотното шоу на Дрейк. С него се запознах в Ню Йорк на концерт на Алиша Кийс.

Искам да кажа, че някой ден ще съм някъде далече и ще гледам как цветята растат и как пролетта преминава в лято. Засега обаче съм на друг етап.

Преди началото на миналогодишното ви голямо турне “Заведи ме вкъщи“, заснето на DVD, вие казахте: „целим се високо“. Какво имахте предвид?

Когато с групата ми планирахме това турне, знаехме, че няма да повторим нищо, което вече се е случило. Това, което е тук и сега, трябва да бъде най-доброто, което сме правили до този момент. Концертите трябваше да бъдат ясни, сънувах представянията, сътворени с театрален замах. Мощен удар, а малко след това – момент на тишина, когато шоуто започва да прилича на камерен концерт в уютен клуб. Това турне е голям проект: светлини, сценография, сценично движение.

Как изглеждаше вашият сценичен дебют?

Представи си: 80-е години, пъб в покрайнините на северен Лондон. Сцената беше направена от празни каси от бира, покрита с големи дъски. Тогава пеех в хор и се появих, разбира се, с високи токове. Още от самото начало един от токовете ми се заклещи в цепнатината на дъската. Бях обездвижена по време на целия концерт. Помислих си, че всъщност положението не е толкова зле, защото и без това не исках особено да се движа. Бях толкова уплашена, че до днес се чудя откъде имах толкова смелост, за да се върна на сцената отново.

Един от колеги ви от началото на кариерата ви спомена, че сте стояла по час и половина на микрофона без да се помръднете.

О да, най-добрият ми приятел – стативът за микрофон. Винаги съм съжалявала, че не свиря на китара. Тогава бих имала нещо, което да е буфер между мен и публиката. И така, бях сама на бойното поле – аз и моят микрофон. Отне ми много време, за да се науча на сценични маниери. Научих се пред очите на всички.

Завършила ли сте музикално училище?

Не. Учила съм в модното училище “Central Saint Martins” (в него е се е обучавала и Стела Маккартни).

Какви дрехи правехте?

Най-вече мъжки. Това трябваше да бъде класика, но леко пречупена, с второ дъно. Отправната точка беше класическият елемент от облеклото, който промених в нещо много авангардно. На първото си шоу поканих зрели модели, по-точно в напреднала възраст. Видя ми се интересна идея.

Успяхте ли да продадете нещо?

Да, заедно с моя приятелка организирахме общ щанд в Камдън и там продадохме колекциите си. Но още тогава знаех, че това не е за мен.

Защо?

Защото не обичах модата достатъчно силно. Не ми харесваше и тази среда. Нямам характера на бизнес дама, задължителен за този бранш. Помислете за това, че трябваше да направя някой детайл, например да сложа плата по определен начин, не както искам, само за да продам дрехата. Вижда ми се непоносимо.

Артистите често имат ритуал преди да се качат на сцената. Вие също ли имате такъв?

Имам. Благодарение на ритуала ми забравям за сценичната треска. Нали знаете как е: ако те боли глезена, се удряш по коляното и забравяш първоначалната болка.

Когато съм в стрес, си представям алтернативна нервна ситуация. Моментът преди концерт никак не е за завиждане. Пред мен стои огромно предизвикателство, пред което трябва да се изправя. И какво правя ли? Започвам нервно да мисля за това какво ще кажа на публиката си. Никога не се повтарям на сцената. На всеки концерт хората чуват от мен различни неща. Постоянно си мисля, че ако в публиката има и един човек, който е бил и друг път на мой концерт и чуе, че започвам песента по еднакъв начин, би се почувствал измамен.



Коментари към новината

  • Смени картинката