Учителката Емилия Евтимова: Никога не съм писала двойки

Трудно е да си начален учител. Нашата задача е една от най-трудните. Както казваше моя колежка, прогимназиален учител: на вас дължа всичко, колеги – дали камъка нагоре да надграждам, или тепърва да го оформям. Ние трябва да хванем ръката на малкото, да го научим да изписва ченгелчетата, да дадем основите на целия му професионален живот, казва Емилия Антимова, начален учител в НУ „П. Р. Славейков".

Никога няма да забравя, когато дъщеря ми тръгна на училище. Това бе един от най-тежките моменти за мен. Аз също водех първокласници, мой дълг беше да ги науча на четмо и писмо. В същото време нямах време за собственото си дете, а това късаше сърцето ми. Тогава разбрах колко значима е професията ми: разчитах на колегите да дадат основите на моето дете.

Обичам професията си и с гордост мога да заявя, че с годините не умората надделява, а удоволствието от постигнатите резултати.

Най-куриозните случки в кариерата ми се получават, когато получа въпрос, за който не съм подготвена. Урокът в един такъв момент претърпява коренна промяна. Всеки път преди да вляза в час си представям как той ще протече, а в такъв момент аз съм длъжна да дам отговор на питащото дете. Социалната среда има значение за малчуганите. Работила съм с деца от всякакъв етнос. Най-трудно е хлапето да свикне и да се социализира. За това до голяма степен имат роля учителите. Децата трябва да бъдат възпитани, родителите също трябва да приемат малчуганите от другите етноси. Лично аз не съм имала проблеми в практиката си.

Има деца, които са предизвикателство за мен. Това са любознателните малчугани, които искат бързо да отговорят на всеки въпрос, знаят всичко. В такъв момент е много трудно да ги поставиш наред с другите и да запазиш баланса в учебния час. Обичам да казвам: знам, че всеки е обичан от мама и татко, но аз ви обичам всичките 27 по равно. Никога не съм писала двойки и не искам. Това са много малки деца, не искам да ги демотивирам и да създавам у тях отрицателни емоции. Имало е много остри забележки, но това е необходимо за по-добрите резултати на учениците.

Искам да поздравя възрастните колеги, от които съм се учила, и да им благодаря. Те са ми предали своя опит. От по-възрастните учителки съм черпила знание, надявам се тази приемственост да продължи.

Жалко е, че от времето на Петко Славейков учителите винаги са били онеправдани и са получавали малки заплати, но нека не коментираме това. Когато сутрин родителите изпращат най-скъпото си при нас и ние поемем отговорността, повечето от нас вече не мислят за материалната стойност на нещата. Ние работим с бъдещето на България, мислим за здравето на учениците и за техните успехи.



Коментари към новината

  • Смени картинката