Майстор Жулиета Георгиева: Предпочитам BG клиентите пред чужденците

Жулиета Георгиева изработва изделия от беленица (царевична шума). Тя е носителка на голямата награда в надпреварата „Плетене с царевична шума", проведена в дните на Vlll-ия Международен панаир на народните занаяти. През 2010 г. е приета в Задругата на майсторите на народни художествени занаяти, секция „Плетиво”. От 22 години живее в Пловдив, иначе е родом от Варна. Завършила е Библиотекарския институт, след това Българска филология в Пловдивския университет. От 16 години се занимавам със занаята.

- Въвели ли сте децата си в тънкостите на занаята?

- Имам момче. Той ми помага при пренасянето на шумата, но няма афинитет към занаята. Разбира се, има чувство за естетика и винаги ми казва кое му харесва и кое не.

- Имате ли други ученици, на които да предадете майсторлъка си?

- Имам желание да предам занаята си на някого. Засега обаче само една жена от Велико Търново проявява интерес. Отскоро я обучавам. Иначе съм представяла занаята и пред деца в 5-6 клас. Тогава е най-удачната възраст да се започне, защото се изисква определена здравина на пръстите и повече търпение. По-малките не могат да се концентрират. С най-голямо удоволствие бих обучавала деца, стига да има желаещи.


- Има ли други майстори, които се занимават с плетене на беленица?

- Останали сме малко. Занаятът е почти отмрял. Една от причините е навлизането на новите технологии. Те не предполагат използването на рогозки, защото тук, в България, работата ни се свързва именно с тях. Само в два-три района у нас са правени кукли, но не с обредно предназначение, а за забавление на децата, за разлика от други държави като Унгария и Чехия, които пресъздават светото семейство от царевична шума и правят аранжировки по време на големите християнски празници.

- Какво ви подтикна да започнете да се занимавате със занаята?

- Подтикна ме чисто човешката лакомия да имам съдове от царевична шума, защото много ми харесваха. В онези години, в които за първи път видях такъв съд, нямаше откъде да се купят подобни неща. Съвсем случайно ми беше попаднала шума и майка ми направи панер за хляб. След това поисках и други неща. „Ще си събереш шума и аз ще ти покажа как, а ти ще си ги направиш. Като искаш, трябва да се научиш“, каза майка ми. Впоследствие започнах да правя подаръци на приятели. Беше ми по-скоро като хоби. В един момент обаче реших, че мога да се занимавам само с това. Материалът е много благодатен, много неща могат да бъдат направени от него, наш си е. Това, че го правя с двете си ръце, най-много ме блазни.
 

- Колко време ви отне да се научите?

- Човек се учи докато е жив. Това е изтъркана фраза, обаче си е така. От 16 години плета и има огромна разлика от първите ми неща, които съм правила и това, което се вижда в момента. Просто човек доразвива уменията си.


- Трудно ли се изработват изделията от беленица?

- Да, нещата изглеждат много леки и като че ли човек не може да си даде ясна сметка колко усилия се полагат. Занаятът преди е бил мъжки, не заради друго, а заради усилията, които се полагат. През цялото време се изисква една и съща сила на връзване. Необходими са безброй възелчета, за да се направи един съд или една рогозка. Другото неприятно нещо е, че ръцете през цялото време са във вода, тъй като шумата не може да бъде плетена суха и си има технология, по която се обработва. През лятото изпръхва много лесно, което означава, че трябва допълнително да се мокри, защото иначе реже пръстите. През зимата пък е студено, ръцете изстиват, но това е… лудостта няма край.

- Има ли много желаещи да закупят изделията?
- Интересът към занаята е голям. Фактът, че живеем в трудни времена и парите не стигат, не спира хората. Постарала съм се цените да бъдат абсолютно достъпни, защото за мен е по-важно българин да ми оцени нещата, отколкото те да заминат някъде в чужбина. Не че чужденците не ги харесват, имам фенове и сред тях, но те като че ли са по-пренаситени. За мен е по-важно българите да оценяват това, което имаме и да знаят, че това си е наша традиция.
 

- Имала ли сте нестандартни поръчки от някой клиент?
- Това е нещо относително. За мен нестандартно е, че съм плела шапка. Шапкарството си е изкуство и има страшно много тънкости, които обикновеният човек не знае. Плела съм щори за прозорец, отново на принципа на рогозката. Нестандартност има и при украсяването. Стремя се да вкарам естетика, не си позволявам да сложа пластмаса, стъкло или изкуствени неща в изделията, защото смятам, че обезсмислят труда ми.

- Кои изделия се търсят най-много?
- Не мога да кажа кои се търсят най-много. Някои харесват интериорните акценти, други пък един панер за хляб или подложка за горещ съд, или купичка за ядки. Има и естети, които биха си купили венец за стената.

- Планирате ли до края на годината да участвате във фестивал, или да направите самостоятелна изложба?
- Моята кратка творческа биография е изпълнена, особено последните години, с такива изяви. До края на годината обаче не планирам да се включа в други. Обмислям разни неща, но твърд план нямам. Още повече, че през април тази година правих авторска изложба в Етнографския музей.
 



2 коментар(а) към "Майстор Жулиета Георгиева: Предпочитам BG клиентите пред чужденците"

Бистра - 2012-11-03 19:38:20 Търся два правоъгълни панера 45 / 35 см; височина 25 см. Може ли да ги изработите и колко ще струва?
Надка Панова - 2012-11-03 21:54:10 Желая да придобия такива умения! Садя царевица и имам бол шума. Изделията са красиви !!!! изпратете ми на ел.адрес за контакт!????

Коментари към новината

  • Смени картинката