"Felicita" донесе късмет на млада дизайнерка

Млади и амбициозни. Такива са голяма част от българските младежи, които разбиват стереотипа за мързеливия студент, прекарващ нощите си в заведенията на Студентски град. Защо хора с образование, добро за България и чужбина, са решили да останат в родната си страна? Защо са избрали да учат в България, след като последни статистики от миналата година сочат, че 80 000 студенти се обучават в чужди университети. За да отговори на тези въпроси репортер на Plovdivweek се срещна с младо момиче, което е много ясен пример за това как човек може да следва целите си и да се реализира и тук.

Десислава Райкова е на 24 години, от Бургас. Завършила е бургаската гимназия „Константин Преславски“ със специалност информатика и английски език. Доскоро бе графичен дизайнер в София в екипа на едно от най-популярните лайфстайл списания - “Story”.

Къде исках да премине следването ми? Мечтаех да се занимавам с изобразително изкуство, това е моето призвание. Първоначално кандидатствах „Архитектура“ във ВИАС, но не ми се получи с математиката, споделя Деси. Исках да бъда графичен дизайнер без да осъзнавам какво точно означава това и дали е за мен. Приеха ме в Нов български университет, знаех какви предмети ще уча и ми се струваше страшно интересно. Според девойката в България няма как да се научиш на художество. Това е материя, която се налага да усвоиш сам с много упражнения, с вглеждане в детайла. Това са неща, които трябва сам да усетиш и да се сблъскаш с тях.

По време на обучението си Десислава се е издържала сама, защото се чувства непълноценна, когато не работи. Родителите ми са направили всичко за мен и усетих самоиздръжката като дълг към тях. Исках да покажа, че са ме възпитали добре, обяснява тя. Първоначално работи в подлеза на НДК, където за минимална заплата продава ръчно изработени бижута. После започва работа в Нов български университет, където се е занимава с администрация и документация в продължение на три семестъра. Деси е била и стажант във фирма за графичен дизайн и реклама, но не е получила пари оттам.

Поне научих много за това, с което искам да се занимавам, допълва момичето. Животът в София е напрегнат, ежедневието й е потискащо. Всичко това се променя в деня, в който разбира, че е одобрена по програма „Еразъм“ за 6-месечно обучение в Милано. Знаейки италиански на добро ниво, тя заминава с ентусиазъм за столицата на модата. В една от най-старите академии за изкуство в Европа „Accademia di belle Arti di Brera“ Деси прекарва най-щастливите си дни. Тя е действаща галерия и туристическа атракция. Това беше сбъднатата ми мечта, развълнувано разказва тя, имаше сълзи и радост. На въпроса каква е разликата между българското образование и италианското, девойката отговаря, че представите им за изкуство са различни. В България искат да те направят технически представител или преводач на някаква идея, а в Милано те подтикват да вкарваш свои идеи. Обясняваха ни, че технически сме перфектни, но ни липсват идеи. Все пак Деси не смята, че това е най-добрият вариант, златната среда би била най-подходяща.

Искам да живея и работя в чужбина. Осъзнах това, след като живях в Италия. Хората там не са злонамерени и винаги ще ти помогнат, широкоскроени са. Много исках да остана там, бях си намерила работа в Милано, но майка ми ме помоли да се прибера и да си довърша образованието. Тогава Деси решава, че ще се завърне в страната си, защото без образование и стаж е за никъде. След завършването си не можех да си намеря никаква работа по специалността. След месеци търсене й се обаждат от „Санома блясък България“. Имаше знак! Когато ми звъннаха, слушах италианската песен „Felicita“ (щастие - итал.) на Al Bano & Romina Power. Приех го като някаква поличба, че всичко ще се нареди. Арт директорът я харесал и видял потенциала в нея. Избрана е измежду 900 кандидати. Екипът ми бе страхотен, обяснява Десислава. Тя оформяла списание “Story”, обработвала снимки, поръчвала ги от интернационалните банки и го правела с удоволствие. Успявала да се издържам сама.

Аз, както всички хора бих се пробвала извън България. Защо ли? За да не ни изядат кучетата, да не ни наръгат с нож пред дискотека. Ние живеем в Канибалия, ще се изядем един друг. Бориш се да ядеш, да оцелееш, не можеш да си нахраниш детето. Все пак при мен не може да става дума за отчаяние и единственото, което искам е едно - да продължавам да си върша работата, както до сега и не отказвам нови проекти, завършва Деси. Наскоро тя замина да учи магистратура "Дизайн" в Лондон, но след година ще се върне отново в родината.



 



Коментари към новината

  • Смени картинката