23-годишната Петя: Мечтите ми са свързани с България

Млади и амбициозни. Такива са голяма част от българските младежи, които разбиват стереотипа за мързеливия студент, прекарващ нощите си в заведенията на Студентски град. Защо хора с образование, добро за България и чужбина, са решили да останат в родната си страна? Защо са избрали да учат в България, след като последни статистики от миналата година сочат, че 80 000 студенти се обучават в чужди университети. За да си отговори на въпросите Plovdivweek се срещна с младо момиче, което е много ясен пример за това как човек може да следва целите си и да се реализира и тук. Петя Пенчева е от Бургас, на 23 години е, а вече е шеф на екип в голяма интернационална компания в София.

- В кой университет си се обучавала?
- Завършила съм Американския университет в Благоевград със специалност „Бизнес администрация“ и „Журналистика и масова комуникация“. Университетът обучава по системата на “Liberal  arts”. Има задължителни предмети по специалността, останалото е свободноизбираемо и сам решаваш накъде да насочиш обучението си. Хубавото в Американския университет е, че човек излиза с две специалности, две бакалавърски степени.
- Какви бяха изискванията за прием в Американския университет?
- Когато кандидатствах през 2006 година, изпитите бяха SAT, TOEFL и общ успех от дипломата. Издържах SAT с 1300 точки, които бяха съвсем достатъчни. Кандидатствах за финансова помощ – вид стипендия, основана на добри. Имах нужда от тази стипендия, защото тогава таксите бяха 7-8000 лева годишно. Вече се предлагат пълни стипендии. Сега повечето кандидат-студенти избират да учат навън, защото като издържиш SAT и TOEFL имаш големи възможности в чужбина.
- А ти защо избра България, след като си имала достатъчно добри резултати?
- Кандидатствах на още две места в САЩ. Бях приета на едното, но имах малка стипендия и не можех да си позволя да уча там. Нямах много голям избор и затова реших да остана тук. Доволна съм, защото завърших с две дипломи – една българска и една американска, която ми дава възможност да работя в Европа и Америка.
- Работила ли си в чужбина?
- Работила съм в САЩ. Три пъти съм била там на различни места по студентски бригади. Едната година след седмица работа ме назначиха за шеф на екип от камериерки заради добрия ми английски език. Там се научих да работя сама за образованието си, да се издържам, защото следването ми беше изключително скъпо. С един сезон на бригада в Америка си изкарваш около 5-6 хил. долара и можех да покривам таксите си. Научаваш, че образованието не е просто убиване на 4 години, а трябва да го издържаш на гърба си. През повечето време основно аз съм си покривала нуждите и не съм разчитала на родителите си. Работила съм и тук като касиерка в магазин и в хипермаркет, за да мога да се издържам.
- Труден ли беше пътят към намирането на работа?
- След като завърших се страхувах, че няма да си намеря работа в България заради кризата и положението тук. Заминах за САЩ за четири месеца и не исках да се прибирам изобщо. Исках да съм в Америка, защото животът там е спокоен, ниска престъпност, вземахме по 700 долара на седмица, а работата беше лека. Избрах да се прибера, когато на рождения ден на сестра ми се чухме и тя ми каза: „Искам ти да си ми подаръкът за рождения ден, прибирай се!“. Родителите ми смятат, че няма нищо по-важно от това семейството ни да е сплотено и да си покрай хората, които обичаш. И се прибрах заради тях. Пращах си автобиографията на много места и след 3-4 интервюта ми се обадиха от София.
- Каква точно е професията ти?
- Работя в интернационална фирма, която се занимава с интернет реклама. Там започнах като специалист по комуникации. От октомври 2010-а съм там, като основната ми задача беше да подобрявам присъствието на фирмата ни в интернет. След няколко месеца ме повишиха и ми назначиха малък екип, който се занимава с интернет маркетинг, реклама, пишем копи текстове за банери. Отговорник на екипа съм и поддържаме профилите на компанията в социалните мрежи. Образованието ми е помогнало, за да се занимавам с тази професия, но разбира се всичко е практика.
- Искаш ли да работиш или да учиш извън България?
- Да работя – не. Искам да уча магистратура "Маркетинг", защото виждам обяви, които изискват магистратура. Дори да съм се замисляла за работа в чужбина, не е било сериозно. Мисля, че и там пазарът е пренаситен, както и тук. Всяка държава си има специалисти и кадри, които е обучила и ще е заблуда да вярвам, че те ще предпочетат гражданин на източноевропейска държава. Не знам колко ще си заслужава усилието да работя там. Даже и да работя там, ще се върна със сигурност заради родителите ми. Нищо друго не ме задържа тук.
- Професионалните ти мечти?
- Най-смелите ми мечти са свързани с България. Искам страната ни да стане прекрасно място за живеене. Искам да помагам на хората, а не да щракам по цял ден на компютъра, за да продам продукт. Искам да знам, че давам енергията си и мислите си за нещо, което има значение. Оставам в България, защото в крайна сметка животът не е борба само за просперитет. Когато отидеш в друга държава, тя няма да е онази, в която си роден и където си живял 20 години. Няма да е твоят дом.

 



Коментари към новината

  • Смени картинката