Якуб Мунко – полякът, който винаги се завръща в Пловдив

Има хора, които където и да отидат, винаги се завръщат в родината си или в града, в който са отраснали. Повечето сме от тях. Но има и един друг, по-особен тип хора. Те са граждани на света, обичат да опознават различни култури, да се запознават със странните обичаи на други народи и да ги обикват. Това са любопитни хора, които където и да ходят, предпочитат да се завръщат не в родната си страна, а в мястото, което е останало в сърцето им. Полякът Якуб Мунко е от точно този тип личности. Пловдив, българите, София, храната, забавленията… и отново Пловдив. Това е за него България.

Якуб сподели своите впечатления от мусаката, морето, танците и айляка на чист български език специално за Plovdivweek.com.

23-годишният Якуб е от полския град Гожув и вече не помни колко пъти е идвал в Пловдив, но знае, че общо като престой му се събира около една година. На пловдивска земя стъпва за пръв път през 2009 година, когато пристига да учи Българска филология за 5 месеца в ПУ „Паисий Хилендарски“ по програма Еразъм.

Единственото нещо, което знаех за България, е че столицата ви е София. Когато слязох на летището в Бургас си казах: Сега е моментът, в който трябва да започна да говоря на български. В началото имах само проблеми. Чел съм за какво става въпрос в тази страна, но реалността е много по-различна, спомня си той.

Якуб е прехласнат по града под тепетата. Защо ли? Харесвало му, защото тук студентите от Еразъм имат много привилегии, атмосферата е чудесна, а и в България можеш да си правиш каквото поискаш.

В началото на август 2011 година Мунко отново пристига в Пловдив по същата програма, но този път да стажува във Фондация „Отворени изкуства“. Три месеца правех почти всичко – от организация на Нощта на музеите до връзки с други чуждестранни организатори и писане за блога. Имаше полза. Научих, че никога няма да разбера съвременното изкуство. Само авторът разбира концепцията си, смее се полякът.

Якуб, или както го наричат всички накратко – Куба, има една важна цел и страст в живота си – танците. Той се занимава с джаз, но в България е танцувал и съвременни танци. Тук той се запознава с известната пловдивска улична танцьорка Ана Салазар и заедно с екипа й правят представления в различни части на града.

Как се запалих по танца ли? Още като малък майка ми искаше да ме запише на спорт. Избра тенис, но нямаше достатъчно желаещи за групата. Тогава се записах на танци и

вече 13 години се занимавам с това. Мунко преподава джаз и т.нар седюктив танци в родната си страна. Голямата любов към танцовото изкуство го откъсва от Пловдив и го изпраща в Академията в Скопие, където танцува непрестанно всеки ден.

След обучението си там Куба отново пристига в Пловдив. И къде другаде? Все пак това е моят втори дом. Полякът е обиколил немалко страни и се е сприятелил с хора от всякакви националности. Знам, че цял живот ще се връщам тук, където и да съм по света. Все едно се завръщам вкъщи, споделя той.

Какво обичам най-много в този град ли? Пловдивчани. Вече знам и какво означава думата „айляк“. И определено I Like Пловдив, заявява Якуб. За българската храна от него можем да чуем само суперлативи. Мусаката е манджата, без която не може, когато дойде тук. Обича я най-вече домашно приготвена без кисело мляко. Обожава шопска салата, сиренето и попарата.

С какво свързвам Пловдив ли? Трябва да знаете, че поляците имат лошо мнение за България, все пак е източно-европейска страна. Кефи ме, че вие не сте това, за което ви мислят другите и, че не ви пука. При нас смятат, че тук е мръсно, скучно и отвратително. Но не е така. Харесва ми това, че България знае, че не може да даде нищо на Европа, осъзнавате в какво положение сте и въпреки всичко сте страшно готини хора.

Няма да се връщам тук само заради Стария ви град, но и заради самите хора. Те правят Пловдив, заключва Якуб и поглежда часовника си, защото май е време за нова обиколка из вечния град.



Коментари към новината

  • Смени картинката