Хулигани, фенове или хора, обичащи футбола

Време е да се сложи край на мита за опасностите при посещение на мач. Години наред в съзнанието на обществото се втълпяваше, че при ходене на стадиона всеки залага живота си. Оказа се, че това не е истина и хилядите, посетили двубоя Ботев-ЦСКА, могат да го потвърдят.

Отминаха времената, когато стадионите в България се пълнеха всяка седмица с по минимум 40 хиляди привърженици. Няма го това време, в което днешни футболни врагове сядаха един друг по трибуните и викаха за своя любим отбор. Легенда остава за по-младите как 5 часа преди мач стадионът се пръска по шевовете, а всички привърженици отиват с идеята за футболен празник.

Тези факти остават само спомени за по-възрастните и сладки истории, разказвани на младите. Тези младежи, които днес всички оприличават на футболни хулигани и смятат за утайка на обществото. Тези фенове, които открито някои сочат като пример за деградация. Не се е загубила обаче страстта, която гори, когато обичаш отбора си. Така е било в миналото, така е и днес. Обстоятелствата обаче се различават, сегашните фенове на БГ футбола има със сигурност с какво да се гордеят.

Но не са ли точно футболните хулигани хората, които имат ясна и твърда позиция и защитават каузата си? И не са ли именно те, които в последните години могат да се нарекат единствените защитници на българска национална идея?

Множество са доводите за тяхната вреда във футбола. Но години наред именно те остават единствените, които посещават стадионите и държат футбола у нас жив.

В България голяма фенска маса и т.нар. хулигани има основно сред четирите футболни гранда – Левски, ЦСКА, Ботев и Локомотив Пловдив. Освен в домакинствата си, те носят страстта и в различните градове на България. Когато обаче един срещу друг се изправят някои от тези отбори, емоцията е най-силна.

Най-напрегнати са софийското и пловдивското дерби. В събота (27 октомври) подобен мач се проведе в Пловдив. Местният Ботев се изправи срещу отбора на ЦСКА. Дни наред се говореше как полицията ще взима драконовски мерки за срещата и хиляди уноформени ще пазят дербито.

Напук на всички тези специалисти, двете агитки не оправдаха тези страхове. В Пловдив се проведе един футболен празник, напомнящ за миналото и същевременно колоритен с модерните ултрас хореографии. Стадионът бе пълен час преди началото. И то наистина пълен, след като домакините отвориха два допълнителни сектора, където човешки крак не бе стъпвал с години. Празникът настана още при загравянаето на двата отбора. Над 15 000 жълто-черни фенове крещяха да подкрепят отбора си. Гостите в червено пък бяха около 1500.

По трибуните с трепет очакваха двубоя както хора с бели коси, така и малки деца, тичащи около мрежите. Изглежда в Пловдив родителите не ги е страх да водят децата си на мач, дори и когато дни наред обществото се залива с информация за предстояща футболна „война”.

Почти всички фенове се познават. Те изповядват една идея. Сред тях има лекари, адвокати и хора с други престижни професии, които открито признават, че чакат с нетърпение уикенда, за да отидат на любимия стадион. Не крият, че емоцията взима връх и понякога дори те стават хулигани, за което после съжаляват. Те споделят, че когато стъпят на стадиона се превръщат в други хора, освободени и забравили тежкото ежедневие.

Така в Пловдив врагове имаше 90 минути, дотолкова доколкото подкрепяха два различни цвята и две различни идеи. След края на дербито момчета с червени шалчета се разминаваха с хора с жълто-черни тениски. Някои дори се поздравяваха след хубавия мач, празника по трибуните и равенството. И ако има повече такива мачове, стадионите у нас ще се пръскат по шевовете, както се случва на стадион „Христо Ботев” в Пловдив.

 



Коментари към новината

  • Смени картинката