Професията на сервитьора или способността да се усмихваш постоянно

Научих се да се усмихвам, дори когато ми е трудно и имам проблеми, да бъда организирана, да реагирам бързо, а за това ми помогна професията на сервитьора. Уча икономика на недвижимата собственост, но много ми харесва да работя това. Бях на 15, когато започнах, споделя 22-годишната Габи. Тя работи в изискан ресторант, разположен над Сопот. Той е посрещал не една и две знаменити личности, както и чужденци от цял свят, идващи тук за световните квалификации по парапланеризъм.

Колкото и хората в България да гледат с пренебрежение на тази професия, тя никак не е лесна. Трудно е да задоволяваш капризите на клиентите. Сервитьорът винаги е между чука и наковалнята. Той е визитната картичка на заведението и посредник между кухнята, бара и клиентите. Изисква се огромна концентрация. Когато имаш много клиенти, трябва да запазиш самообладание. Притеснението е лош съветник.

Габи споделя, че едно от най-трудните неща в работата е да се усмихваш постоянно. Тежко е винаги да криеш проблемите си зад усмивката, сякаш си на сцена.

Динамиката и постоянната среща с различни хора е това, което не й позволява да се прости с келнерството. Хората отделят пари от бюджета си, за да излязат извън дома и да се забавляват. Сервитьорът трябва да се погрижи за това клиентът да остане доволен.

 

И тук, както във всяка друга професия, работата в екип е от изключително значение. От нея зависи дали клиентът ще се върне пак.

 

Спомням си за един от най-притеснителните ми моменти. Краката ми се подкосиха, когато видях в ресторанта да влиза с охраната си министърът на отбраната Аньо Ангелов. Притесненията ми се оказаха неоснователни. Те бяха по-малко взискателни от обикновените граждани.

 

Тя казва, че българите са най-трудните клиенти. Работила е с много чужденци от всички континенти. Сънародниците ни обаче често излизат на заведение, за да избият комплексите си върху сервитьора, за разлика от чужденците, които идват да се нахранят, убедила се е тя с времето, но е спряла да им обръща внимание.

Трудната част идва, когато клиентите пийнат малко повече. Имало е такива, които са започвали да чупят всичко, което им се изпречи на пътя. В този момент имам зад гърба си управителя на заведението, казва Габи. Тя обяснява, че достъпът на скандалджии до ресторанта е забранен. Умората е всекидневие, но постепенно свикваш с нея, споделя момичето.

 

Габи учи икономика. Мечтата й е един ден да има свое заведение, обзаведено по неин вкус, с приятна релаксираща обстановка, приветлив персонал и обслужване на ниво. Това за мен е перфектното заведение. Цените също трябва да са съобразени с джоба на българина, смята сервитьорката. Габи се занимава с тази професия вече седем години и казва, че сега заведенията се посещават много по-рядко в сравнение с преди.

 

Последната година се забелязва положителна тенденция, надявам се нещата да продължат в тази насока, казва тя.

 

Габи признава, че се чувства добре, когато клиентите й оставят бакшиш. Това е тяхното признание за добре свършената работа. Получавала съм и 40 лв. накуп. Трябва да си призная обаче, че се зарадвах много повече на стотинките, които ми бяха оставили двойка възрастни хора. Те бяха дошли на по биричка. Не очаквах да ми оставят нещо, но бях щастлива, защото знаех, че парите са от сърце, спомня си момичето.



Коментари към новината

  • Смени картинката